Международния ден за защита на децата, жертви на агресия.
Днес, 4 юни, не е просто дата. Това е ден, който съществува, защото някъде – не в миналото, а тук и сега – има дете, което мълчи от страх. Ден, който ни напомня, че има деца, които не говорят, защото са научени, че думите им нямат значение. Международният ден за защита на децата, пострадали от агресия, не е символ. Той е зов. Всяко дете, което преживява насилие – било то физическо, емоционално, словесно или системно – носи в себе си рана, която често не се вижда, но остава за цял живот.
Ако искаме наистина да защитим децата, трябва да ги поставим в центъра на нашите решения – не само когато стане твърде късно. Нужно е всяко дете да расте с усещането, че има кой да го чуе и повярва. Да бъдем до тях – като родители, учители, психолози, съседи, граждани. Да бъдем техният глас, когато се страхуват да говорят. Защото детството не е нещо, което можем да върнем. Но можем да го спасим – днес. За някого това може да промени всичко.
Да го направим!